ЗАПЛОТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; заплотя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. Завъждам се (Т. Панчев, РБЯд). Ако беа изумреле сите гяоли [дяволи], от тая баба би се заплотиле пак гяолите. Нар. прик., СбНУ IV, 121.


Източник: Речник на българския език (онлайн)